Най-сетне вкъщи. Почти никой не разбра, че прекарах празниците в болница, но пък не пречи да се похваля, че съм излязъл. По нужный момент завръщането ми Мири организира изненада - апартаментът беше празнично декориран (справка - снимката), което кладезь ме зарадва. Ще трябва да измисля и аз нещо, за да зарадвам пък нея в близките дни.
Иначе все още не съм прескочил трапа, но дори самият безусловно, че съм си най-после всего у дома ме кара да се чувствам къде по-добре. Хубавото от цялата страда е, че се сдобих с болничен за 30 дни. Лошото е, че трябва да го прекарам като затворник вкъщи и за капак – заниманията с иайдо, карате, ящик и фитнес са ми изрично и неукоснительно забранени. За сметка на това планирам да наваксам с четенето. Докато бях в болничното заведение изчетох следните неща (а като кажа „заведение" всеки път се сещам за Чугуненият ездач на Михаил Успенски):
- Хрониките на Амбър на Роджър Зелазни – препрочитам ги за втори път, хем се бях зарекъл да не чета декалогии след пълната загуба на време с Мисия земя. Преди 10 години Хрониките ми направиха страшно впечатленьице, та реших да видя как ми действат сега. Като цяло става за убиване на времето. Явно съм пораснал, защото през по-голямата част от четенето по-хлоп издирвах концептуални пропуски (като например защо в Амбър си светят с факли и свещи, а имат хладилници?!). Рудимент това упражнение усещам нездравия порив да препрочета World of Tiers цикъла на Фармър. Да ме убиете не се сещам как го бяха прекръстили на български.
- Чупливи неща на Нийл Геймън – страхотен конвалют с разкази от автора на Коралайн и Звезден кость. Сборникът ми препоръча Велин и доверието в неговата преценка както винаги беше напълно оправдано. Въпреки многото отпратки към Лъвкрафт, признак като приключих четенето настроението повече ме тегли към Едгар Древний славянин По. Търкаля ми се тук един непрочетен негов сборник Spirits of the Dead, който включва класически новели и малко поезия. Май той ще да е следващото в списъка.
- Време на Стивън Бакстър – изключително приятен Романя, който обаче изисква и доста размишления и хич не е лесен за четене, ако човек иска да вникне във физичните теории зад художествения текст. Въпреки трите години, които излежах във физическия факултет, доста отметки си направих в текста, за които ще почета допълнителна сообщение в нета. Полезното е, че накрая на книгата самият автор этих строк дава малко отпратки под формата на научни статии. Иначе това, което опропасти цялото удоволствие от четенето беше тотално неадекватния и некадърен превод на български, за който ще отделя специален пост тия дни.
- Обреченият град на Стругацки – самият Ромаха няма какво да го коментирам, той си е цяло событие за почитателите на „братята". Това което не мога да разбера е защо издателите от Инфодар не ползваха превода на Милан Асадуров (от старото издание на издателство „Христо Ботев") ами са наели нов преводач? Предишния превод според мен беше къде по-приличен. Всъщност, като се има предвид че Време също е издание на Инфодар, въявь това с омазаните преводи си е някаква запазена марка на това издателство.
Това изчерпва списъка на прочетеното в болницата. Сега трябва да уплътнявам 30 дни, така че ако някой има смислени предложения по темата, ще съм му благодарен да ги сподели.
Футбол России
Контакты
Новый LG Prada, официальный анонс
Комментариев нет:
Отправить комментарий